Микрочипове за животни: Малък чип, който може да спаси живота на вашето домашно животно

Всяка година милиони домашни животни изчезват — и само малка част от тях се връщат при своите собственици. Микрочипът, който е не по-голям от зърно ориз, е един от най-ефективните инструменти, които имаме, за да променим това. Ето всичко, което трябва да знаете за начина, по който те действат, защо са важни и какво трябва да направите след имплантирането на чип на вашето домашно животно.

Какво точно представлява микрочипът?
А микрочип за домашни любимци е пасивен RFID (идентификация чрез радиочестотни вълни) транспондер, поставен в биосъвместима стъклена капсула с дължина около 12 мм. Той няма собствен източник на енергия — вместо това черпи енергия от радиовълните на скенера, за да предава уникален 15-цифрен идентификационен номер. Този номер е свързан с вашата контактна информация в базата данни на регистъра за домашни любимци.

Микрочипът не отслежда местоположението на вашия любимец — той не е GPS устройство. Представете си го като постоянно удостоверение за самоличност, вградено под кожата, което може да бъде прочетено от всеки съвместим скенер в приют, ветеринарна клиника или служба за контрол върху животните.

Как се имплантира?
1

Бързо инжектиране
Микрочипът се въвежда чрез хиподермична игла, обикновено между лопатките. Процедурата отнема секунди и се усеща по подобен начин на рутинна ваксинация — анестезия не е необходима.

2
Закотвяне в тъканта
През следващите седмици естественият растеж на тъканите закрепва чипа на място. Миграцията е рядка при съвременните чипове, които имат анти-миграционно покритие.

3
Регистрирайте номера
Чипът е безполезен без регистрация. Вашият ветеринарен лекар ще ви предостави идентификационния номер на чипа — трябва да го въведете в национална база данни за домашни животни като PetLink, HomeAgain или AKC Reunite в рамките на 24–48 часа.

4
Поддържайте информацията актуална
Ако се преместите или смените телефонния си номер, незабавно актуализирайте регистрацията си. Това е стъпката, която повечето собственици забравят — и е най-критичната.

Кои животни могат да бъдат микрочипирани?
Микрочипирането е широко разпространено при кучета и котки, но технологията се използва и за коне (обикновено в шията), птици, влечуги, заеки и дори за риби в някои аквакултурни стопанства. Повечето страни изискват микрочипиране за международно пътуване с животни, независимо от вида.

Разпространени митове — разсеяни
Мит: „Моят любимец носи табелка — това е достатъчно.“ Ошейните и табелките могат да паднат или да бъдат свалени. Микрочипът остава завинаги и не може да бъде загубен.

Мит: „Чипът ще проследява местоположението на домашното ми животно.“ Микрочиповете са пасивни RFID устройства — без GPS, без батерия и без възможност за проследяване в реално време. Те работят само когато се сканират на близко разстояние.

Мит: „Това е болезнено.“ Повечето животни изобщо не проявяват реакция. Иглата е малко по-дебела от тази за ваксинация, но неприятното усещане е кратко и минимално.

Мит: „След като поставя чипа, задачата ми е приключена.“ Чипът е постоянен, но регистрационните ви данни не се въвеждат автоматично. Трябва да поддържате актуална своята контактна информация в базата данни.